20.12 Последен ден
21.12 Еднажден – Нулев Ден на годината /Ениалем, Единак, Единажден/- Зимно слънцестоене, Бъдни вечер!
22.12 Първи ден, Сѣченъ, Денят на Новото Слънце,Коледа, Сурва, Нова Година!
Според древния Български Календар Еднажден (Игнажден), денят на зимно слънцестоене е най-късият ден в годината. Нулев ден на годината. В съответствие с древеният слънчев календар, годината има 365 денонощия и започва с най-късия зимен ден, който е празничен. Този ден не е участвал в никой месец, не е включен и в никоя седмица. Той е бил самостоятелна календарна единица – нулев ден, Ени-Алем. Дванадесет месеца, формирали четири тримесечия като всеки месец на последното тримесечие имал 31 денонощия, а останалите два месеца – по 30 денонощия. От тук тръгва и младата Нова Година. Към всяка четвърта високосна година се отчита втори нулев високосен 366-ти ден – лятното слънцестоене /Ени-Джитем, Еньовден, „Слънчовден“, Ден на Слънцето/.
Еднажден символизира кръговрата на планетата Земя, в който светлината побеждава тъмнината и започва новият жизнен цикъл в северното полукълбо. Ден за равносметка!
От древеността хората свързват зимното слънцестоене с началото на нов годишен цикъл, прераждането на Слънцето и обновлението на Природата. След най-дългата нощ, денят най-накрая започва постепенно да се увеличава, което дава надежда за нова реколта, изобилие и благоденствие. Днес основният смисъл на празника в много култури е пренесен с друго религиозно съдържание на Коледа и времево обновление, чрез светската календарна Нова година.
На този ден, в който “старото Слънце, стария Бог” си отива начева Новия Бог, Новото слънце.
Ритуалност и вярвания:
Този ден започва рано сутринта с ритуално изчистване нa дома от стопанката, приготвяне на празничните постни ястия и ритуалната питка, символизираща Новото Слънце, с които ще се гощават гостите – Полазниците.
Следва запалването на Бъдния огън в който в края на вечерта /кулминацията/ се слага най-голямата цепеница „Бъдник“ /дъбова или друго вековно дърво/, който символизира поддържането на огъня за цялата вечер и ще държи всички /или поне един представител на семейството/ да Бъдат Будни до сутринта в очакване на Изгрева, Новия Ден, Новия Бог.
През целия ден се посрещат Полазници или Полязници /роднини и гости с които ще празнуваме/. Главния Полязник е Човекът, който пръв ще стъпи в нашия Дом. Този Дом не е само външен, той не е само нашата къща, този Дом е и нашия Живот. Полязникът, освен символ на новия годишен период, представлява и микрокосмоса на Вселената. Полязникът е вестителят и просветителят, който идва не само да донесе сполука, но и да свидетелства,че старото време си е отишло и идва новото, отишъл си е “старият Бог” и „Млада Бога начева.“ Затова Полязникът е редно да бъде здрав, работлив, да му идва всичко отръки, да е добър стопанин, да е заможен, но и милостив, а това ще рече – сърцат и най-вече да е речовит – речта да му е блага!“ .
Хората внимавали кого пускат в двора си и как го посрещат. Обикновено самия полазник, празнично облечен, трябва да донесе дъски и трески, събрани около дръвника, да седне край огнището, да ги сложи около домашния огън и с клонеста пръчка от дъбово или друго родовито дърво да разрови огъня, да разпали Бъдника и да благославя: „Колкото искрици, толкова пиленца, яренца, теленца, дечица…в тази къща да има!“ Този благослов извършвали и децата рано призори, защото децата са чисти, непорочни и тяхната молба винаги се чува, винаги се уважава. Свидетелство за това е Еднажден и свещенодействието на Полазника около огнището.
Така се полага традицията на Коледуването и Коледарите. Вестители на новия ден, наричайки Рода и Дома с благодатни молитви.
На вечеря, когато всички гости са пристигнали и са около подредената с блюда маса, стопанката или най-възрастната жена от домакините, окадява цялата къща и трапезата с тамян.
Поднася ритуалния хляб и вино! Хлябът се поема от бащата, глава на семейството или най-възрастният мъж в къщата. Той изказва всеобща молитва за благоденстивие, която завршва с „Днес Бог прекрачи пръв прага ни…“. След това разчупва питката и разпределя парчета – първо на Бога, след това на всички присъстващи, като заедно с това се раздават и задачите за следващата година. В наши дни това е добре познатия обичай на късметите и монети скрити в питката.
Парче хляб и възляния от вино се поднасят и на огъня, което е препратка към древнотракийската традиция. Започва вечерята с наздравица и така до сутринта!
Малко за трапезата:
Трапезата е постна в синхрон с „коледните“ пости, съпровождащи тъмните „вълчи“ дни в периода от Архангеловден (8 ноември) до Еднажден 21.12, в които денят е по-къс от ноща и преобладават негативни възприятия. Предполага се, че постът е въведен с оглед на по-малкото подхранване на тези негативни влияния върху хората и за евентуалното им изчистване от човешкото съзнание, веднъж проявили се на повърхността му.
Най- традиционно това са сезонни култури, запазени в зимни условия. Трушии, варива като боб и ориз,пресни и сушени плодове, ядки и семена. Броят на ястия варира, но най популярното число е седем, евентуално с препратка към окултния му божествен смисъл, както и наследство от тракийския култ към съзвездието Плеяди.
Навремето, когато хората основно са се хранили с постна храна, рядко са принасяли в молитвена жертва животни. Някоя охранена кокошка за скъп гост, дошъл в дома. Крави и волове са били смятани като част от членовете на семейството и даже е имало култ към тях, като пазители на дома. Имайки предвид и ценната им помощ в битовото земеделие. Затова имаме и народна приказка за „Кравешката кожа“. Прасета започват да се консумират чак след средните векове, когато идват османлиите по нашите земи. Взимайки всякакви други животни, но оставяйки прасето, смятайки го за нечисто животано, не са оставяли друга възможност на хората , което се превръща в „коледна“ традиция. Обикновенно големи животни са били пренасяни в жертва при големи сбирки на родове или цели села – сватби , погребения, значими календарни чествания /Еднажден/. Тези традиции са запазени в отдалечените, основно планински региони , където животът е по-оскъден и с подобно жертвопринушение се гощава цялата общност.
Други вярвания:
Всъщност, фолклора се определя, спрямо начина на живот на хората. Когато са постили навремето, на нулевия ден хората са будували, а на първия ден на Новата година ритуално са разхвърляли пепелта от огнището на нивата. Така са вярвали, че нивата е част от семейството и са й носили дар от дома с благодарност за изкараното през миналата година, както и за да има добра реколта за следващата. Трапезата е била същата като на Бъдната вечер за Рожедство Христово. Стопанката в последния ден на старата година е премитала дома ритуално, като е измитала цялата прах към изхода на къщата и т.н. Съществуват най-различни обичаи, но обикновенно, случващи се вътре в дома. Имайки предвид сезонните условия, не е имало някакъв конкретен обичай по публично посрещане на новия ден. А и до ден днешен изследователите нямат еднозначно решение точно в кой ден са тръгвали коледарите и колко е стара тази традиция. Привнесен е предхирстиянски обичай с християнска обредна практика в ново време и е трудно да знаем какво всъщност е било.
Преди години хората са отбелязвали две Бъдни вечери 21.12 и 24.12, а нещата се объркват още повече с приемането на григорианския календар, който още повече променя датата на традицията.
Промяната е още разтеглена във времето, че Сурвакарите /Коледарите/, които по принцип трябва да „шетат“ на 21-ви или най-късно на 22-ри декември сутринта, са изместени чак на 14 януари /Васильовден/ по днешен календар и затова в Република Северна Македония отбелязвайки „по стар обряд“ деня на водата или Благовещение на 19-ти януари, и се поздравяват за настъпилата Нова година.
Тракийски мистерии:
В древността тракийските жреци за извършвали молебен и възлияния от масла и вино в ритуален огън с поднасяне на жертвени дарове. Познати са няколко култови комплекса с предполагаеми жертвени огнени олтари и издълбани пещерни образувания в стил „Утроба“, домакинствали подобни чествания. Отличителни белези са „Мерници“, отбелязващи позицията на изгряващото слънце на 21-ви или 22-ри декември, „слънчев портал“ /комбинация от камъни, пещера или скален процеп/ в който или през който лъчът прониква. За разлика от честването на лятното слънцестоене, неблагоприятените атмосферни условия в зимния сезон приемат празника на зимното слънцестоене, като честване от затворен тип „у дома“, което говори и за непопулярна и скромна традицията изпълнявана навън. Все пак и в наши дни могат да се наблюдават подобни ритулани чествания за посрещане на Новия Ден, изпълнявани на различни тракийски сакрални комплекси.
Помнете традициите в съответсвие с Природните цикли! От зората на човечеството хората се опитават да живеят в Хармония с Природата, която ги дарява с Изобилие и Благодат.
Целта на тези традиционни чествания е подсилване на човешкия смисъл на съществуване в Благодарност и Смирение към животворната сила на Създателя, начертал Пътя към вечно Щастие и Възкресение в Свобода.
Нека с настъпване на Новия Ден, Новата Година, настъпи нов период в духовното израстване на хората по цялата земя, към Любов и Светлина.
„Бре юнаци луди гидии,
Вутре си е Баденъ вечерь.
Дуръ даизгрее ясну сланц
Съсъ сланце личенъ-день
Личенъ-день Коледовъ-день.
Коледа Бога на земе-та,
Златна си тоега носи,
Та са шета пу земе та
Утъ града фъфъ града,
Утъ селу на селу,
Утъ каща на каща…“
„Мале, мале стара мале,
Излези, мале, подай са
Подай са, мале, на порти
На порти, мале на капии,
Вутре е, мале, личенъ-день
Личенъ-день Коледовъ-день.
Стара Барита йогань валила,
Ясенъ е йогань еснити,
Бадна си вечере готвила,
Златна си трапеза сложила,
На трапеза Бадна вечере;
Я си йоще ни седнала
Ни седнала да вечере
Да си чека Коледа бога;
Лу си запали ясна борна
Ясна борна ясенъ йогань,
Та си ни борна даде,
Та ни заракъ зараче:
Лу кой си йогань валилъ
Сега йогань да си гаси,
Да си пали ясенъ йогань,
Да си готви бадна вечере,
Хемъ да си йогань ни гасне.
Да си седне на йогнище,
Да си седне стару деду,
Да постигне златенъ кютецъ,
Ичь да ми кютецъ ни погасне
Чи ми седи Коледа бога
Седи ми на трапеза,
Вечере ми Бадна вечере;“
Из „Веда Словена“
Амин!
/статията е съставна от екипа на проекта/
Здравейте, приятели!
Ще ви представим един репортаж от честването на нулевия ден Еднажден /зимното слънцестоене/ и как отбелязват началото на коледарските обичаи в с. Буново, Кюстендилско и по точно местността Лаката.
Всичко започва в едно сгушено имение в махала Дарманци на 20ти декември вечерта с приготовления за празника, които текат в очакване на гостите и най-вече на Полазника /знатния гост/, който ще води церемониите и ритуалите.
Приготвят се вкусни гозби /в гюведже/ и мезета с питиета за добре дошли.
С пристигането, Полазникът окадява трапезата с тамян и въглен от бъдника и благославя къщата за да започне процесът пречистен от тъмни сили, имайки предвид, че „посрещаме“ най-дългата вечер в годината.
Всички лягат рано защото утре е Еднажден, един от най-важните дни в годината. Който каквото мисли и чувства, така ще му се нареди цялата година. Сънищата са пророчески.
На сутринта, рано преди изгрев домакина става първи и окадява къщата и градините, поръсва ги с пепелта от печките на къщата, за здраве и берекет и да изпрати старото слънце, за да дойде Новото Слънце – Коледа Бога, с новото Чисто, Мирно и Богато Време.
Следва звук от гайда и даф за приветствие на изгрева…
След кратка молитва в тишина се появява и той..източника на живот и светлина – Бага Ра!
Първият лъч гали младенеца на къщата, да е достоен наследник на Новото Време и да расте в Сила, Здраве, Мир и Изобилие.
Следва ритуално вчесване и подрязване на косите, за да си тръгне старото и израсте новото, в умовете и сърцата.
Продължаваме с приготовленията за празничния обяд и обреден хляб, задължителен елемент за този ден, символизиращ животворното начало, кулминация в българската ритуална кулинария, съпътстваща почти всички празници от слънчевия календар.
Украсата на хляба е семпла, но със силна символика. Център за символ на Божественото начало, кръст за елементите и посоките, кръгове за различните царства и измерения и 12 отрязъка за месеците и годишните цикли. Всичко това в името на хармонизиране със силата на природата.
Разчупва се от Полазника или от Станиника, най-възрастния домакин на имението, който раздава парчетата от питката последователно по сан и възраст. Добре е да се дава и път на младите…символично в името на природното равенство между всички.
След това се пали ритуалния огън, който ще служи и за олтар за тази вечер. Започват древните мистерии….
Огънят винаги е служил на хората за връзка с Небесата. Освен със спасителен и унищожителен характер, от древни времена той е почитан, като отражение на Слънцето на Земята и като портал към отвъдното, трансформиращ материята и изпълняващ ролята на проводник към Необятното.
Добре познати са по нашите земи тракийските мистерии, най-честно изразяващи се с възлияния.
Безкръвните принасяния на жертва. Изливане на течности в чест на боговете – вино, мед, зехтин, вода и др. Още се принасят плодове, семена и друг вид дарове, които произлизат от земеделието на региона с цел проява на Благодарност, излизане от егоистични маниери, проява на смирение пред силата на природата и преклонение пред величието на Създателя.
Внимателно и деликатно се подхожда в този процес от Посветените.
Даровете се приготвят в красиви блюда и се освещават с Орфически химни и традиционни благословни песнопения.
Даровете се поднасят на Огъня и възлиянията се завъртат едно след друго, наред с молитви и мелодии, допринасящи за обективността на ритуала. Вярва се, че пушекът, който носи благоуханията е трансмитер на тези жертвоприношения и дори тези традиции да са надградени в развитието на човешкия светоглед и развитие, ние Българите сме преки наследници на това старание за хармонична връзка с природата и наследяваме съвсем естествено прилагането на уважение към Нея, по този начин.
След всичко това се обявява началото на Коледарските дни и обичаи /от Еднажден 21.12 до Коледа 25.12/. Местната дарманска дружина се впуска по селото да благославя и нарича, хора и дворове водена от Станеника, който ги посвещава и учи в специалните ритуали и песни. Вечерта е непредвидима…най-дългата в годината. Смелчагите обикалят из тъмна доба, в диви снежни гори, носейки светлината на пътеводната Звезда, готови за среща с тъмни сили и същества, които ще се опитат да препънат Пътя им, за възмъжаване на младите и младост на по възрастните…за да стигнат и до последната къща…
„Събрали се сабор, табор,
момци, все коледари.
Де рано ранили, де късно къснили
по тез кални друмища.
Те почукали, потропали.
Помислили, че ще излезе някой лош човек,
да се кара, да се бие,
а той излязъл добър човек.
Орадвал се, обрадвал се, че бръкнал в куюм джобове,
извадил китка нахтари,
че отброил чимшир порти
и ги въвел в равни двори,
в равни двори, бяла къща.
Да попеят добри песни, добри песни коледарски,
че ги дарил с добра дара, вит-превит кравай.
На кравая сребро, злато, кръст.
Да е мирна и честита, плодовита –
зелен клас на нива, голям грозд на лозе,
жълт мамул на леса, червена ябълка в градина,
пълна къща със коприна.
До година, до амина.
Да кажем Амин дружина: „Амин!“
ЕДНАЖДЕН в Буново 2025г. /Семейно/
На 21ви декември празнуваме Еднажден, нулевият най-къс ден…и Бъдни вечер, най-дългата нощ. И за Персийците е така, гадаят с Хафез и цъкат нар. И ние така…Стоим будни, чоплим в тъмното и кадим с Есфанд, да не би да остане нещо невидяно и да премине в Новата Година, та да ни спъва мечтите. Възливаме и се молим за Мир….да се роди новият Бог на чисто в нашия двор!
На 21ви стопанката чисти къщата кади и меси хляба. После чакаме, чакаме да премине мракът. Възлиянията са към Боговете, пратеници на Създателя! Старание към смирение!
Бъдникът изтлея с търпение, в очакване на Младия Бог, Той Богът Слънце! Няма живот без него на земята.
22ри е Първият ден! Няма нищо статично в живота освен Празнотата. Пак кадим, Нова Година е, посрещаме Го с баница, отражението Му в почитта ни. През пръсти нещо си обещахме.
Дойдоха тайни полазници, както си требва, черпихме ги с ритуален хляб със свещ от масло, яхния и ориз с шафран, ще е на майсторлък и берекет!
Суря волгос,
Диос генетер,
накти берет,
дану верет,
белос генет.
Светло Слънце,
небесен Син,
ти водиш деня,
раждаш зората,
светлината нараства